21.03.2018 г., 13:18

Фикция

596 0 0

От птичия ми поглед така приличаш

на онзи висок принц
със сапфири вместо очи... 
Аз не ти ли приличам 
на онова лястовиче, 
което кълве от шепите ти
като златни зърна
неизречени обещания... 
Те покълват –
заченати, крехки мечти. 
И прорастват застрашително
като вековни дървета 
до размерите на
огромни илюзии... 
Прескочат ли всички граници
на въоръжението ти, 
призови нашествието на кълвачите
и им поръчай 
да ти изработят фризове, 
с които да си украсиш
верандата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...