Mar 21, 2018, 1:18 PM

Фикция

595 0 0

От птичия ми поглед така приличаш

на онзи висок принц
със сапфири вместо очи... 
Аз не ти ли приличам 
на онова лястовиче, 
което кълве от шепите ти
като златни зърна
неизречени обещания... 
Те покълват –
заченати, крехки мечти. 
И прорастват застрашително
като вековни дървета 
до размерите на
огромни илюзии... 
Прескочат ли всички граници
на въоръжението ти, 
призови нашествието на кълвачите
и им поръчай 
да ти изработят фризове, 
с които да си украсиш
верандата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...