21 мар. 2018 г., 13:18

Фикция

602 0 0

От птичия ми поглед така приличаш

на онзи висок принц
със сапфири вместо очи... 
Аз не ти ли приличам 
на онова лястовиче, 
което кълве от шепите ти
като златни зърна
неизречени обещания... 
Те покълват –
заченати, крехки мечти. 
И прорастват застрашително
като вековни дървета 
до размерите на
огромни илюзии... 
Прескочат ли всички граници
на въоръжението ти, 
призови нашествието на кълвачите
и им поръчай 
да ти изработят фризове, 
с които да си украсиш
верандата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...