21 мар. 2018 г., 13:18

Фикция

598 0 0

От птичия ми поглед така приличаш

на онзи висок принц
със сапфири вместо очи... 
Аз не ти ли приличам 
на онова лястовиче, 
което кълве от шепите ти
като златни зърна
неизречени обещания... 
Те покълват –
заченати, крехки мечти. 
И прорастват застрашително
като вековни дървета 
до размерите на
огромни илюзии... 
Прескочат ли всички граници
на въоръжението ти, 
призови нашествието на кълвачите
и им поръчай 
да ти изработят фризове, 
с които да си украсиш
верандата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...