13 nov 2007, 16:18

Филм

  Poesía
1K 0 4

Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,

че като филм през тебе преминава любовта.

Една измислена картина от сценариста назидана,

запечатана от режисьора зад екрана.

Този филм го гледат малки и големи,

в ролите вживяват се като полудели.

Главните герои - ту се радват, ту плачат, ту се смеят,

за интерес на зрителя живеят.

И когато вече, те замлъкнат уморени,

идва краят на илюзиите им преживени.

Преди не знаех, но сега съм сигурна в това,

една безкрайна лента- това е любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!!!
    Отдава ти се, продължавай в същия дух!!!6+
  • Така си е.Хубаво стихотворение.
    С много обич за теб и любовта.
  • Много си права!
    Жиявотът е филм, който е режисиран от горе, а ние сме сценаристи и изпълнители!
    Поздрави!
  • Много откровено и категорично, Цвети. И хубаво ! Не се разочаровай толкова бързо, дори изобщо не се огорчавай ! Любовта е прекрасно нещо, дори и когато ти носи тъга ! Продължавай да пишеш , хубаво го правиш ! И по-ведро, де !!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...