Nov 13, 2007, 4:18 PM

Филм

  Poetry
1K 0 4

Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,

че като филм през тебе преминава любовта.

Една измислена картина от сценариста назидана,

запечатана от режисьора зад екрана.

Този филм го гледат малки и големи,

в ролите вживяват се като полудели.

Главните герои - ту се радват, ту плачат, ту се смеят,

за интерес на зрителя живеят.

И когато вече, те замлъкнат уморени,

идва краят на илюзиите им преживени.

Преди не знаех, но сега съм сигурна в това,

една безкрайна лента- това е любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е!!!
    Отдава ти се, продължавай в същия дух!!!6+
  • Така си е.Хубаво стихотворение.
    С много обич за теб и любовта.
  • Много си права!
    Жиявотът е филм, който е режисиран от горе, а ние сме сценаристи и изпълнители!
    Поздрави!
  • Много откровено и категорично, Цвети. И хубаво ! Не се разочаровай толкова бързо, дори изобщо не се огорчавай ! Любовта е прекрасно нещо, дори и когато ти носи тъга ! Продължавай да пишеш , хубаво го правиш ! И по-ведро, де !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...