13.11.2007 г., 16:18 ч.

Филм 

  Поезия
640 0 4

Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,

че като филм през тебе преминава любовта.

Една измислена картина от сценариста назидана,

запечатана от режисьора зад екрана.

Този филм го гледат малки и големи,

в ролите вживяват се като полудели.

Главните герои - ту се радват, ту плачат, ту се смеят,

за интерес на зрителя живеят.

И когато вече, те замлъкнат уморени,

идва краят на илюзиите им преживени.

Преди не знаех, но сега съм сигурна в това,

една безкрайна лента- това е любовта!

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!!!
    Отдава ти се, продължавай в същия дух!!!6+
  • Така си е.Хубаво стихотворение.
    С много обич за теб и любовта.
  • Много си права!
    Жиявотът е филм, който е режисиран от горе, а ние сме сценаристи и изпълнители!
    Поздрави!
  • Много откровено и категорично, Цвети. И хубаво ! Не се разочаровай толкова бързо, дори изобщо не се огорчавай ! Любовта е прекрасно нещо, дори и когато ти носи тъга ! Продължавай да пишеш , хубаво го правиш ! И по-ведро, де !!!
Предложения
: ??:??