18 jun 2008, 10:32

философско-медицинско

887 0 6

Философско-медицинско

Използвам репелент против комари,

за бръчки даже има супер-крем,

но няма лек за болките ни стари,

със нас живеят, щем или не щем.

За слаби нерви има си лекарства,

за грип, за сън, за слабост в паметта...

Сърцето си с какво да излекувам

от горестна обида и тъга?

За мен във тези случаи помагат

приятелството, зрънце доброта.

И обич! Тя стопява без остатък

горчилките и дава ни крила,

с които за момент, макар и кратък,

над делничната сивота летим.

От слънцето отпиваме; нататък

единствено така ще продължим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...