18 jun 2008, 10:32

философско-медицинско

898 0 6

Философско-медицинско

Използвам репелент против комари,

за бръчки даже има супер-крем,

но няма лек за болките ни стари,

със нас живеят, щем или не щем.

За слаби нерви има си лекарства,

за грип, за сън, за слабост в паметта...

Сърцето си с какво да излекувам

от горестна обида и тъга?

За мен във тези случаи помагат

приятелството, зрънце доброта.

И обич! Тя стопява без остатък

горчилките и дава ни крила,

с които за момент, макар и кратък,

над делничната сивота летим.

От слънцето отпиваме; нататък

единствено така ще продължим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...