18.06.2008 г., 10:32

философско-медицинско

889 0 6

Философско-медицинско

Използвам репелент против комари,

за бръчки даже има супер-крем,

но няма лек за болките ни стари,

със нас живеят, щем или не щем.

За слаби нерви има си лекарства,

за грип, за сън, за слабост в паметта...

Сърцето си с какво да излекувам

от горестна обида и тъга?

За мен във тези случаи помагат

приятелството, зрънце доброта.

И обич! Тя стопява без остатък

горчилките и дава ни крила,

с които за момент, макар и кратък,

над делничната сивота летим.

От слънцето отпиваме; нататък

единствено така ще продължим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...