18 июн. 2008 г., 10:32

философско-медицинско

894 0 6

Философско-медицинско

Използвам репелент против комари,

за бръчки даже има супер-крем,

но няма лек за болките ни стари,

със нас живеят, щем или не щем.

За слаби нерви има си лекарства,

за грип, за сън, за слабост в паметта...

Сърцето си с какво да излекувам

от горестна обида и тъга?

За мен във тези случаи помагат

приятелството, зрънце доброта.

И обич! Тя стопява без остатък

горчилките и дава ни крила,

с които за момент, макар и кратък,

над делничната сивота летим.

От слънцето отпиваме; нататък

единствено така ще продължим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...