7 sept 2009, 10:00

Final touch

  Poesía
1K 0 13

С един замах – единствен, щрих пореден

завършена е моята картина.

Един живот, през който съм преминал!

И този щрих оказва се последен...

Разглеждам  я – дали не липсва нещо

от цветовете, багрите, мечтите,

от страстите, от любовта гореща,

от мъката, от сълзите прикрити,

от красотата, вплетена в душата

от този свят – прекрасен, необятен,

от есента, обсипана с позлата,

от мириса на закъсняло лято...

Не, струва ми се всичко съм положил.

Дори това, че всъщност още дишам.

Но с този щрих аз вече знам, че може

страстта си към живота да опишеш...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...