7 сент. 2009 г., 10:00

Final touch

1K 0 13

С един замах – единствен, щрих пореден

завършена е моята картина.

Един живот, през който съм преминал!

И този щрих оказва се последен...

Разглеждам  я – дали не липсва нещо

от цветовете, багрите, мечтите,

от страстите, от любовта гореща,

от мъката, от сълзите прикрити,

от красотата, вплетена в душата

от този свят – прекрасен, необятен,

от есента, обсипана с позлата,

от мириса на закъсняло лято...

Не, струва ми се всичко съм положил.

Дори това, че всъщност още дишам.

Но с този щрих аз вече знам, че може

страстта си към живота да опишеш...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...