Sep 7, 2009, 10:00 AM

Final touch

  Poetry
1K 0 13

С един замах – единствен, щрих пореден

завършена е моята картина.

Един живот, през който съм преминал!

И този щрих оказва се последен...

Разглеждам  я – дали не липсва нещо

от цветовете, багрите, мечтите,

от страстите, от любовта гореща,

от мъката, от сълзите прикрити,

от красотата, вплетена в душата

от този свят – прекрасен, необятен,

от есента, обсипана с позлата,

от мириса на закъсняло лято...

Не, струва ми се всичко съм положил.

Дори това, че всъщност още дишам.

Но с този щрих аз вече знам, че може

страстта си към живота да опишеш...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...