Sep 7, 2009, 10:00 AM

Final touch

  Poetry
1K 0 13

С един замах – единствен, щрих пореден

завършена е моята картина.

Един живот, през който съм преминал!

И този щрих оказва се последен...

Разглеждам  я – дали не липсва нещо

от цветовете, багрите, мечтите,

от страстите, от любовта гореща,

от мъката, от сълзите прикрити,

от красотата, вплетена в душата

от този свят – прекрасен, необятен,

от есента, обсипана с позлата,

от мириса на закъсняло лято...

Не, струва ми се всичко съм положил.

Дори това, че всъщност още дишам.

Но с този щрих аз вече знам, че може

страстта си към живота да опишеш...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...