17 jul 2024, 4:00

Финална полоса...

726 0 1

 

Аз зная, че не спиш, броиш звездите,
погалих те със думи от далеч,
затичах те замислен след мечтите,
от центъра дочувайки ехтеж.

 

Препусна тихо моята комета,
през твоята изопната душа,
припомних ти за седемте небета,
и клетвата ни някога в дъжда.

 

Не си ме срещал в днешната реалност,
аз съм вълшебен недостигнат блян,
живея вътре в тебе сред омайност,
пазител равновесен в Ин и Ян.

 

И зная, че душата ми копнееш,
гласът ми в който блика светлина,
да ме разбираш и без думи ти умееш,
тъй двама сме от древни времена.

 

Променя ме наземната повърхност,
възражда ме от пепел и вода,
във костите ми влива мъдрост,
така ще оцелея без крила.

 

Тъй с тебе пренаписваме съдбата
смълчани във посока център - west
реката в мен отново е дълбока,
стоически преминах всеки тест.

 

Знай просто вярата във теб ме води,
вървиме по финална полоса,
в едно се сливат всичките народи,
а слънцето ще грее и в нощта.

 

11.12.2023г.
Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...