Финална полоса...

Аз зная, че не спиш, броиш звездите,
погалих те със думи от далеч,
затичах те замислен след мечтите,
от центъра дочувайки ехтеж.

Препусна тихо моята комета,
през твоята изопната душа,
припомних ти за седемте небета,
и клетвата ни някога в дъжда.

Не си ме срещал в днешната реалност,
аз съм вълшебен недостигнат блян,
живея вътре в тебе сред омайност,
пазител равновесен в Ин и Ян.

И зная, че душата ми копнееш,
гласът ми в който блика светлина,
да ме разбираш и без думи ти умееш,
тъй двама сме от древни времена.

Променя ме наземната повърхност,
възражда ме от пепел и вода,
във костите ми влива мъдрост,
така ще оцелея без крила.

Тъй с тебе пренаписваме съдбата
смълчани във посока център - west
реката в мен отново е дълбока,
стоически преминах всеки тест.

Знай просто вярата във теб ме води,
вървиме по финална полоса,
в едно се сливат всичките народи,
а слънцето ще грее и в нощта.

11.12.2023г.
Елица