Аз зная, че не спиш, броиш звездите,
погалих те със думи от далеч,
затичах те замислен след мечтите,
от центъра дочувайки ехтеж.
Препусна тихо моята комета,
през твоята изопната душа,
припомних ти за седемте небета,
и клетвата ни някога в дъжда.
Не си ме срещал в днешната реалност,
аз съм вълшебен недостигнат блян,
живея вътре в тебе сред омайност,
пазител равновесен в Ин и Ян. ...