Аз зная, че не спиш, броиш звездите,
погалих те със думи от далеч,
затичах те замислен след мечтите,
от центъра дочувайки ехтеж.

Препусна тихо моята комета,
през твоята изопната душа,
припомних ти за седемте небета,
и клетвата ни някога в дъжда.

Не си ме срещал в днешната реалност,
аз съм вълшебен недостигнат блян,
живея вътре в тебе сред омайност,
пазител равновесен в Ин и Ян.

И зная, че душата ми копнееш,
гласът ми в който блика светлина,
да ме разбираш и без думи ти умееш,
тъй двама сме от древни времена.

Променя ме наземната повърхност,
възражда ме от пепел и вода,
във костите ми влива мъдрост,
така ще оцелея без крила.

Тъй с тебе пренаписваме съдбата
смълчани във посока център - west
реката в мен отново е дълбока,
стоически преминах всеки тест.

Знай просто вярата във теб ме води,
вървиме по финална полоса,
в едно се сливат всичките народи,
а слънцето ще грее и в нощта.

11.12.2023г.
Елица