14 nov 2010, 14:33  

Финалната сцена

  Poesía » Otra
670 0 7

Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците.
Силен удар по масата,
произведен с ръка.

Във сълзите ти
бликват въпроси?
О, горката!

Той е Мрачният принц
и със черния плащ
на мълчанието
се скрива за миг.
Каква  изненада!

Ти помисли ли си добре?
Та не е ли червеното
на подплатата му
късче от ада?

Искаш още лъжи за любов?
Свентлина?
Топлина?
Надежда поне?
Стига! Спри!

Има следващ спектакъл
с него в главната роля,
но не вярвам да искаш
отново
убитата да си ти!

И да пада завесата вече!
Този тъмен салон
с напрегнати зрители
ме изтощава!

Тръгвай си!
Не надзъртай дали
някой друг
зад кулисите,
не пристъпя
от крак на крак,
готвейки се
да те спасява!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...