14.11.2010 г., 14:33  

Финалната сцена

666 0 7

Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците.
Силен удар по масата,
произведен с ръка.

Във сълзите ти
бликват въпроси?
О, горката!

Той е Мрачният принц
и със черния плащ
на мълчанието
се скрива за миг.
Каква  изненада!

Ти помисли ли си добре?
Та не е ли червеното
на подплатата му
късче от ада?

Искаш още лъжи за любов?
Свентлина?
Топлина?
Надежда поне?
Стига! Спри!

Има следващ спектакъл
с него в главната роля,
но не вярвам да искаш
отново
убитата да си ти!

И да пада завесата вече!
Този тъмен салон
с напрегнати зрители
ме изтощава!

Тръгвай си!
Не надзъртай дали
някой друг
зад кулисите,
не пристъпя
от крак на крак,
готвейки се
да те спасява!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...