Nov 14, 2010, 2:33 PM  

Финалната сцена

  Poetry » Other
665 0 7

Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците.
Силен удар по масата,
произведен с ръка.

Във сълзите ти
бликват въпроси?
О, горката!

Той е Мрачният принц
и със черния плащ
на мълчанието
се скрива за миг.
Каква  изненада!

Ти помисли ли си добре?
Та не е ли червеното
на подплатата му
късче от ада?

Искаш още лъжи за любов?
Свентлина?
Топлина?
Надежда поне?
Стига! Спри!

Има следващ спектакъл
с него в главната роля,
но не вярвам да искаш
отново
убитата да си ти!

И да пада завесата вече!
Този тъмен салон
с напрегнати зрители
ме изтощава!

Тръгвай си!
Не надзъртай дали
някой друг
зад кулисите,
не пристъпя
от крак на крак,
готвейки се
да те спасява!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...