Forelsket
Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми.
Не помни докосванията, дори и тъгата,
обичта е захвърлил по поляните
на момчешкото си лято,
но винаги се завръща само по вопъл,
както си е роден
в долината на въздушната тишина.
В мен.
Щури щурци пеят в нощите -
мрачнеещи в тяхната толкова
неудобно скроена несбъднатост,
докато той завива звездите
под балдахина на миглите си
Утрото, треперещо мечтае
да пламне по кожата му
и орехите разперват мокри ръце
към тичащите му коси,
но той пази единствено за теб
магията на усмивката си,
и все по-бързо се носи по вятъра -
оня изтънчен и изтОчен зефир,
дето зимува в сърцето ти...
© Marielli De Sing Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А аз, мисля, че не мога да разбера нито една жена
Затова и не търся сърце за зимуване вече... -
Не, не е. Но тази част е предназначена само за нея
А аз, мисля, мога да разбера всички жени. Или поне тези, в които се раждат такива "момчета". -
Благодаря ти, Ирина! Най-вече от името на "колежката". Тук наистина мъжката част е сведена само до вопъл.
-
Помня как първите редове веднъж ме взривиха и тогава даже попитах "кой още говори така за своето момче?", а после мина време и пак ги виждам тези редове и пак се взривявам и си казвам, че няма друг начин да се опише човек, който има щурци в сърцето. Как да го назовеш, когато се завърне и заспи в скута ти беззащитен и оголен до вопъл, освен "моето момче"...
Много обичам тази творба , Мариели!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
