10 may 2020, 19:34

Forelsket

  Poesía » Otra
1.1K 1 4

Моето момче има щурци в сърцето си,

неочаквани лястовици вместо тяло

и много, много слана по пръстите.

Нищо не иска и нищо не очаква -

промъква се като подранила есен в съня ми.

Не помни докосванията, дори и тъгата,

обичта е захвърлил по поляните

на момчешкото си лято,

но винаги се завръща само по вопъл,

както си е роден

в долината на въздушната тишина.

В мен.

 

Щури щурци пеят в нощите -

мрачнеещи в тяхната толкова

неудобно скроена несбъднатост,

докато той завива звездите

под балдахина на миглите си

Утрото, треперещо мечтае

да пламне по кожата му

и орехите разперват мокри ръце

към тичащите му коси,

но той пази единствено за теб

магията на усмивката си,

и все по-бързо се носи по вятъра -

оня изтънчен и изтОчен зефир,

дето зимува в сърцето ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз, мисля, че не мога да разбера нито една жена Затова и не търся сърце за зимуване вече...
  • Не, не е. Но тази част е предназначена само за нея
    А аз, мисля, мога да разбера всички жени. Или поне тези, в които се раждат такива "момчета".
  • Благодаря ти, Ирина! Най-вече от името на "колежката". Тук наистина мъжката част е сведена само до вопъл.
  • Помня как първите редове веднъж ме взривиха и тогава даже попитах "кой още говори така за своето момче?", а после мина време и пак ги виждам тези редове и пак се взривявам и си казвам, че няма друг начин да се опише човек, който има щурци в сърцето. Как да го назовеш, когато се завърне и заспи в скута ти беззащитен и оголен до вопъл, освен "моето момче"...
    Много обичам тази творба , Мариели!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...