Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)
46 24
May 10, 2020, 7:34 PM

Forelsket 

  Poetry » Other
729 1 4

Моето момче има щурци в сърцето си,

неочаквани лястовици вместо тяло

и много, много слана по пръстите.

Нищо не иска и нищо не очаква -

промъква се като подранила есен в съня ми.

Не помни докосванията, дори и тъгата,

обичта е захвърлил по поляните

на момчешкото си лято,

но винаги се завръща само по вопъл,

както си е роден

в долината на въздушната тишина.

В мен.

 

Щури щурци пеят в нощите -

мрачнеещи в тяхната толкова

неудобно скроена несбъднатост,

докато той завива звездите

под балдахина на миглите си

Утрото, треперещо мечтае

да пламне по кожата му

и орехите разперват мокри ръце

към тичащите му коси,

но той пази единствено за теб

магията на усмивката си,

и все по-бързо се носи по вятъра -

оня изтънчен и изтОчен зефир,

дето зимува в сърцето ти...

© Marielli De Sing All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз, мисля, че не мога да разбера нито една жена Затова и не търся сърце за зимуване вече...
  • Не, не е. Но тази част е предназначена само за нея
    А аз, мисля, мога да разбера всички жени. Или поне тези, в които се раждат такива "момчета".
  • Благодаря ти, Ирина! Най-вече от името на "колежката". Тук наистина мъжката част е сведена само до вопъл.
  • Помня как първите редове веднъж ме взривиха и тогава даже попитах "кой още говори така за своето момче?", а после мина време и пак ги виждам тези редове и пак се взривявам и си казвам, че няма друг начин да се опише човек, който има щурци в сърцето. Как да го назовеш, когато се завърне и заспи в скута ти беззащитен и оголен до вопъл, освен "моето момче"...
    Много обичам тази творба , Мариели!
Random works
: ??:??