Forelsket
Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми.
Не помни докосванията, дори и тъгата,
обичта е захвърлил по поляните
на момчешкото си лято,
но винаги се завръща само по вопъл,
както си е роден
в долината на въздушната тишина.
В мен.
Щури щурци пеят в нощите -
мрачнеещи в тяхната толкова
неудобно скроена несбъднатост,
докато той завива звездите
под балдахина на миглите си
Утрото, треперещо мечтае
да пламне по кожата му
и орехите разперват мокри ръце
към тичащите му коси,
но той пази единствено за теб
магията на усмивката си,
и все по-бързо се носи по вятъра -
оня изтънчен и изтОчен зефир,
дето зимува в сърцето ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Marielli De Sing Всички права запазени
Затова и не търся сърце за зимуване вече...
