14 abr 2009, 10:34

Франкенщайн от любов 

  Poesía » De amor
1677 0 21
Плачеш в стихове. С думи. За мене.
Като куче пребито скимтиш.
С песъчики от старото време
Франкенщайн, от любов, да сглобиш.
Ту врабче си, ту слънце, ту вятър.
Нощна сянка. Ловец във съня.
Стрък, откраднал живот под скалата
и поникнал от капка роса.
Нямаш минало. Бъдеще - също.
Здрави корени пуснал си в мен.
Само в мойто сърце си си вкъщи.
Свобода аз съм твоя. И... плен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??