Apr 14, 2009, 10:34 AM

Франкенщайн от любов

  Poetry » Love
1.8K 0 21

Плачеш в стихове. С думи. За мене.

Като куче пребито скимтиш.

С песъчики от старото време

Франкенщайн, от любов, да сглобиш.

 

Ту врабче си, ту слънце, ту вятър.

Нощна сянка. Ловец във съня.

Стрък, откраднал живот под скалата

и поникнал от капка роса.

 

Нямаш минало. Бъдеще - също.

Здрави корени пуснал си в мен.

Само в мойто сърце си си вкъщи.

Свобода аз съм твоя. И... плен.

 

Глупчо, всичко е, както си беше.

Доживотна присъда си ми.

Франкенщайн е...  надежда за вечност,

още моето всичко си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз бях тук! Както винаги- страхотен стих!!! Поздрав!!!
  • Весели празници, прекрасна! С обич!
  • !!!
  • Ех, тази любов... В онези старите народни песни казват, че се умира от любов, но в днешно време май намерихме лечебната билка, казва се Нова любовТова във връзка с доживотната... Липсваше ми Риа. Много...
  • Не мога да те пропусна!
    Близка си ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...