Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж
дали ще спреш под уличната лампа.
Дали ще ти направя торта с бял ганаш
и огън ли в очите ти припламва,
когато градският пейзаж е с аромат
на шоколад с привкус на нещо диво,
когато плъзвам бавно черния чорап
и татуса на гневна пума скривам… ...