Nov 16, 2023, 4:25 PM  

Френска целувка

  Poetry » Love, Erotic
1.1K 8 16

Обувките ми са червени. Като кръв.

А роклята ми –  черна. Като ада.

И ти обръщаш гръб на Рая всеки път

преминеш ли под моята мансарда.

 

Навярно се вълнува нощният паваж

дали ще спреш под уличната лампа.

Дали ще ти направя торта с бял ганаш

и огън ли в очите ти припламва,

 

когато градският пейзаж е с аромат

на шоколад с привкус на нещо диво,

когато плъзвам бавно черния чорап

и татуса на гневна пума скривам…

 

… и предполагам, че в отсрещното бистро

ще чуят ек от твоето ръмжене.

Ще ти налея чаша кърваво мерло,

докато слагам шапката червена.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лина, спряла си и тук. Благодаря ти, зарадва ме!
  • Благодаря ти, че спря при мен, Людмила.

    Иржи, за мен ще е чест, ако вземеш идея от този стих. И не си права, че не бих обърнала внимание, защото само високомерен човек не би отвърнал на доброто с добро, а аз не съм такава, нали така... Исках да кажа, че много ще ме зарадваш, ако напишеш нещо в твоя неповторим стил. Благодаря ти за добрите думи, Иржи!
  • Страст в червено и черно🌷
  • Като не бях видяла, че ще е еротично, помислих, че ще говориш за фалшивите френски три въздушни целувки! А това би подхождало за моя стил- хумора/ и ти ми даваш идея!/ А ти, Жени, си толкова висока класа, че не би обърнала внимание на моята идея!От твоите отвсякъде блика емоция, заразяваща и фина! Адмирации за стиха!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...