Френска целувка
Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж
дали ще спреш под уличната лампа.
Дали ще ти направя торта с бял ганаш
и огън ли в очите ти припламва,
когато градският пейзаж е с аромат
на шоколад с привкус на нещо диво,
когато плъзвам бавно черния чорап
и татуса на гневна пума скривам…
… и предполагам, че в отсрещното бистро
ще чуят ек от твоето ръмжене.
Ще ти налея чаша кърваво мерло,
докато слагам шапката червена.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
