Френска целувка
Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж
дали ще спреш под уличната лампа.
Дали ще ти направя торта с бял ганаш
и огън ли в очите ти припламва,
когато градският пейзаж е с аромат
на шоколад с привкус на нещо диво,
когато плъзвам бавно черния чорап
и татуса на гневна пума скривам…
… и предполагам, че в отсрещното бистро
ще чуят ек от твоето ръмжене.
Ще ти налея чаша кърваво мерло,
докато слагам шапката червена.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
