26 jul 2017, 13:16

Фронт

  Poesía
755 1 2

ФРОНТ

 

 

 

Пресичат се житейски паралели

с меридиани тежки на съдбата

и подранили или закъснели,

участваме на времето в играта.

 

Превърнали тревогата в геройство,

преследваме мечтите несломени,

воювайки със демонични войнства,

в кошмарите на вярата родени.

 

Клонираме амбиции, стремежи,

но под индиго дяволи напират,

в душата хвърлят невиди́ми мрежи -

 надежда със лукавство ни сервират.

 

По пътя ни, на чувствата обречен,

животът своите капани слага.

“Високо Бог е, Царят е далече”...

Умирай, само ако се налага!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На фронта на живота
    винаги трептим, горим -
    такава е човешката съдба.
    И дяволи и ангели я обладават.
    Животът ни е път трънлив,
    но е короната в съдбата ни.

    Хареса ми.
  • Не умирай трудно (и бавно), а само ако се налага!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...