26 jul 2017, 13:16

Фронт

  Poesía
757 1 2

ФРОНТ

 

 

 

Пресичат се житейски паралели

с меридиани тежки на съдбата

и подранили или закъснели,

участваме на времето в играта.

 

Превърнали тревогата в геройство,

преследваме мечтите несломени,

воювайки със демонични войнства,

в кошмарите на вярата родени.

 

Клонираме амбиции, стремежи,

но под индиго дяволи напират,

в душата хвърлят невиди́ми мрежи -

 надежда със лукавство ни сервират.

 

По пътя ни, на чувствата обречен,

животът своите капани слага.

“Високо Бог е, Царят е далече”...

Умирай, само ако се налага!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На фронта на живота
    винаги трептим, горим -
    такава е човешката съдба.
    И дяволи и ангели я обладават.
    Животът ни е път трънлив,
    но е короната в съдбата ни.

    Хареса ми.
  • Не умирай трудно (и бавно), а само ако се налага!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...