Jul 26, 2017, 1:16 PM

Фронт

  Poetry
748 1 2

ФРОНТ

 

 

 

Пресичат се житейски паралели

с меридиани тежки на съдбата

и подранили или закъснели,

участваме на времето в играта.

 

Превърнали тревогата в геройство,

преследваме мечтите несломени,

воювайки със демонични войнства,

в кошмарите на вярата родени.

 

Клонираме амбиции, стремежи,

но под индиго дяволи напират,

в душата хвърлят невиди́ми мрежи -

 надежда със лукавство ни сервират.

 

По пътя ни, на чувствата обречен,

животът своите капани слага.

“Високо Бог е, Царят е далече”...

Умирай, само ако се налага!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • На фронта на живота
    винаги трептим, горим -
    такава е човешката съдба.
    И дяволи и ангели я обладават.
    Животът ни е път трънлив,
    но е короната в съдбата ни.

    Хареса ми.
  • Не умирай трудно (и бавно), а само ако се налага!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...