Фронт

26 июл. 2017 г., 13:16

Поэзия

556 1 2

ФРОНТ

Пресичат се житейски паралели

с меридиани тежки на съдбата

и подранили или закъснели,

участваме на времето в играта.

Превърнали тревогата в геройство,

преследваме мечтите несломени,

воювайки със демонични войнства,

в кошмарите на вярата родени.

Клонираме амбиции, стремежи,

но под индиго дяволи напират,

в душата хвърлят невиди́ми мрежи -

надежда със лукавство ни сервират.

По пътя ни, на чувствата обречен,

животът своите капани слага.

“Високо Бог е, Царят е далече”...

Умирай, само ако се налага!

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2017-07-26T20:33:44+03:00

На фронта на живота
винаги трептим, горим -
такава е човешката съдба.
И дяволи и ангели я обладават.
Животът ни е път трънлив,
но е короната в съдбата ни.

Хареса ми.
ljubomira (Любомира)

2017-07-26T14:18:35+03:00

Не умирай трудно (и бавно), а само ако се налага!