3 ene 2024, 11:14

Фурната на Бога

  Poesía
408 1 1

ФУРНАТА НА БОГА

 

Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,

а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,

мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,

за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи,

доде провождах своя дълъг ден, пред фурната дъхтеше на извара! –

 

Бог брашънце навярно и за мен? – прикътал е със обич и със вяра,

и моя хлебец сигурно пече? – нали Той всяка живинка наглежда? –

и с двете риби, с хляб, едно парче! – за всекиго протяга лъч надежда,

Стърча на булеварда – сам и слаб. Сълзичка ли на бузата ми капна?

За бабката, която взе ми хляб, и крайчето ми счупи – да си хапна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...