ФУРНАТА НА БОГА

Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,

а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,

мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,

за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи,

доде провождах своя дълъг ден, пред фурната дъхтеше на извара! –

Бог брашънце навярно и за мен? – прикътал е със обич и със вяра,

и моя хлебец сигурно пече? – нали Той всяка живинка наглежда? –

и с двете риби, с хляб, едно парче! – за всекиго протяга лъч надежда,

Стърча на булеварда – сам и слаб. Сълзичка ли на бузата ми капна?

За бабката, която взе ми хляб, и крайчето ми счупи – да си хапна.