20 mar 2016, 12:35

Галеници 

  Poesía
334 0 4

Галеници

 

Ти бе затъжен

за ласки.

Живота стържеше

със краски.

 

И пишел си поеми,

неразбран,

предчувствайки за мене.

Сам.

 

Не можех да говоря.

Сричах.

И нищичко да сторя.

Не обичах.

 

Ти сграбчи ме с ръцете си

големи

и с думи от очите си,

неми.

 

Храната ни е хляб и сол.

Но шарена.

Съдбата ни с проблеми- бол.

Но галена.

 

Защото, носена от вятъра

насрещен,

в ендшпила на театъра

ни срещна.

 

И тъй, трагикомичните

скептици,

превърна във лирични

галеници.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??