Галеници
Галеници
Ти бе затъжен
за ласки.
Живота стържеше
със краски.
И пишел си поеми,
неразбран,
предчувствайки за мене.
Сам.
Не можех да говоря.
Сричах.
И нищичко да сторя.
Не обичах.
Ти сграбчи ме с ръцете си
големи
и с думи от очите си,
неми.
Храната ни е хляб и сол.
Но шарена.
Съдбата ни с проблеми- бол.
Но галена.
Защото, носена от вятъра
насрещен,
в ендшпила на театъра
ни срещна.
И тъй, трагикомичните
скептици,
превърна във лирични
галеници.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
