14 may 2010, 21:11

Гара "Разпределителна"

  Poesía » Otra
685 0 6

                                   ГАРА  "РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА"

 

 

                                  Дните се влачат – протрити вагони

                                  от стария влак – захвърлен в музея.

                                  Идва малката спирка в живота неясен,

                                  маркиран от бясната скорост, която

                                   минира изморената вече човечност.

                                   Защо ли ме вика оня поглед на мама

                                   и лудата пролет, вечно млада и дива,

                                   като някаква страст, забравена вече.

                                   Къде ли? Кога ли? Защо ли? Не знам.

.                                  От кръстопътните нощи спомен остава.

                                   Без връщане, пътят все пак продължава.

                                   Изправя се зид очукан - бил е бетонен.

                                   На него грее надпис от живот монотонен:

                                   "Гара Разпределителна"– товарен експонат,

                                    с делници - без празници, без лукс и суета.

                                    С какъв багаж  ще продължиш и накъде сега -

                                      това е Изборът - наричат го Съдба.

 

                                                                Wali. (Виолета Томова)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...