14 may 2010, 21:11

Гара "Разпределителна"

  Poesía » Otra
682 0 6

                                   ГАРА  "РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА"

 

 

                                  Дните се влачат – протрити вагони

                                  от стария влак – захвърлен в музея.

                                  Идва малката спирка в живота неясен,

                                  маркиран от бясната скорост, която

                                   минира изморената вече човечност.

                                   Защо ли ме вика оня поглед на мама

                                   и лудата пролет, вечно млада и дива,

                                   като някаква страст, забравена вече.

                                   Къде ли? Кога ли? Защо ли? Не знам.

.                                  От кръстопътните нощи спомен остава.

                                   Без връщане, пътят все пак продължава.

                                   Изправя се зид очукан - бил е бетонен.

                                   На него грее надпис от живот монотонен:

                                   "Гара Разпределителна"– товарен експонат,

                                    с делници - без празници, без лукс и суета.

                                    С какъв багаж  ще продължиш и накъде сега -

                                      това е Изборът - наричат го Съдба.

 

                                                                Wali. (Виолета Томова)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...