Гара "Разпределителна"
ГАРА "РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА"
Дните се влачат – протрити вагони
от стария влак – захвърлен в музея.
Идва малката спирка в живота неясен,
маркиран от бясната скорост, която
минира изморената вече човечност.
Защо ли ме вика оня поглед на мама
и лудата пролет, вечно млада и дива,
като някаква страст, забравена вече.
Къде ли? Кога ли? Защо ли? Не знам.
. От кръстопътните нощи спомен остава.
Без връщане, пътят все пак продължава.
Изправя се зид очукан - бил е бетонен.
На него грее надпис от живот монотонен:
"Гара Разпределителна"– товарен експонат,
с делници - без празници, без лукс и суета.
С какъв багаж ще продължиш и накъде сега -
това е Изборът - наричат го Съдба.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
Поздрави и усмивки!
