8 may 2013, 19:53

Гара разпределителна

  Poesía » Civil
592 1 2

Нашата планета

я тъпчат хора и диванета!

Едните теглят хомота,

а другите ги влачи живота.

Тя е гара разпределителна

със два коловоза.

Един е за рая, друг е за ада.

Никой не иска по тях да се вози.

 

Няма религия, възраст, сезон,

вървейки по своите пътеки житейски,

те ни отвеждат към своя перон.

Влакът не спира, постоянно се движи

и грабва човека с последните му грижи.

Има само два коловоза -

един е за рая, друг е за ада.

Билетът безплатен е нашата награда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това беше мода, а сега прерасна в епидемия - авторите да крият имената си и да се кръщават с някакви идиотизми... И защо? - срамувате се от това, което пишете ли?
  • колко смислено, дълбокомислено....

    абе хора
    ЧЕТЕНЕТО е важноооооо

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...