Нашата планета
я тъпчат хора и диванета!
Едните теглят хомота,
а другите ги влачи живота.
Тя е гара разпределителна
със два коловоза.
Един е за рая, друг е за ада.
Никой не иска по тях да се вози.
Няма религия, възраст, сезон,
вървейки по своите пътеки житейски,
те ни отвеждат към своя перон.
Влакът не спира, постоянно се движи ...