dansyto (Данаил Таков)
816 3638
22 ene 2020, 11:23

Гара съм, забравена от влакове 

  Poesía
503 6 7

Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.

 

Звук – далечно ехо на цигулка,
звук от скитащ пътен карнавал.
И сред бледи сенки от светулки
вдишвам от света ни залинял.

 

Гара съм, а влак не е минавал
сякаш, май почти от сто лета.
Ала няма как да го забравя –
участ, заклинание, съдба!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тогава превърни се във влак!
    Хареса ми стиха ти, много!
  • Знаеш ли, Дарина, не ме вълнуват, някои ако ще и в Космоса да са летели, може да не са направили и крачка вътре в собствената си Вселена!
  • Те някои даже дилижанси чакат все още а прелитат самолети
  • Подминаваме самотните гари, а не сме ли и ние такива?! Поздрави, Мариелка, Мони, Ели, Ангелче!
  • Каква тъга! Много красиво описана! Поздрави, Дани!
  • Ангелчето ме развълнува, а ти ме довърши!
  • 😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
Propuestas
: ??:??