Гара съм, забравена от влакове
Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка,
звук от скитащ пътен карнавал.
И сред бледи сенки от светулки
вдишвам от света ни залинял.
Гара съм, а влак не е минавал
сякаш, май почти от сто лета.
Ала няма как да го забравя –
участ, заклинание, съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
а прелитат самолети 
