23 oct 2021, 19:40

Генералът

  Poesía » Otra
660 0 3

ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ       

        (1860г. - 1931г.)

 

България е днес свободна.

България живее и цъфти,

но всичко бе платено с кърви

от нейните чеда - борци.

А най - отпред стояха гордите 

орли - безстрашни, мъдри генерали.

 

Един от тях, сред тях най - първи

бе генералът строен Фичев.

Иван го кръстиха когато

в престолен Търнов се роди.

На майстор Кольо Фиче - внукът

проплака в пролетни зори.

И той кат' дядо си призван бе,

но не мостове да строи,

а армията наша да гради.

 

Дете, едва навършил

тъй крехки седемнадесет летá,

под знамето във битката застана,

да брани българска земя.

И в крак със стари опълченци

се хвърли в бой за свобода. 

 

В училище военно се изучи,

където беше най - усърден.

Готов от там излезе

да води битки с врагове.

Съдбата подвизи вещае

и тъй дойде Балканската война.

Тогава Фичев - генералът 

поведе българска войска.

Показа даже на света,

че и войната е изкуство.

Той бе Началник Щаб

на българското войнство.

С маневри дръзки, с поход жив

подгони мигом турчина страхлив.

 

След години се отдаде на наука

и книги ценни той написа.

Академик изтъкнат стана.

Дори в последните си дни

тъй болен, немощен и слаб

не спираше да пише, да твори.

На бъдното оставяше следи.

 

Не си забравен, генерале наш!

От Дунав чак до одрински заслон!

Не си забравен! Орел си наш!

От твоите чеда:"Поклон!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...