23 окт. 2021 г., 19:40

Генералът

662 0 3

ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ       

        (1860г. - 1931г.)

 

България е днес свободна.

България живее и цъфти,

но всичко бе платено с кърви

от нейните чеда - борци.

А най - отпред стояха гордите 

орли - безстрашни, мъдри генерали.

 

Един от тях, сред тях най - първи

бе генералът строен Фичев.

Иван го кръстиха когато

в престолен Търнов се роди.

На майстор Кольо Фиче - внукът

проплака в пролетни зори.

И той кат' дядо си призван бе,

но не мостове да строи,

а армията наша да гради.

 

Дете, едва навършил

тъй крехки седемнадесет летá,

под знамето във битката застана,

да брани българска земя.

И в крак със стари опълченци

се хвърли в бой за свобода. 

 

В училище военно се изучи,

където беше най - усърден.

Готов от там излезе

да води битки с врагове.

Съдбата подвизи вещае

и тъй дойде Балканската война.

Тогава Фичев - генералът 

поведе българска войска.

Показа даже на света,

че и войната е изкуство.

Той бе Началник Щаб

на българското войнство.

С маневри дръзки, с поход жив

подгони мигом турчина страхлив.

 

След години се отдаде на наука

и книги ценни той написа.

Академик изтъкнат стана.

Дори в последните си дни

тъй болен, немощен и слаб

не спираше да пише, да твори.

На бъдното оставяше следи.

 

Не си забравен, генерале наш!

От Дунав чак до одрински заслон!

Не си забравен! Орел си наш!

От твоите чеда:"Поклон!".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...