Генералът
ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ
(1860г. - 1931г.)
България е днес свободна.
България живее и цъфти,
но всичко бе платено с кърви
от нейните чеда - борци.
А най - отпред стояха гордите
орли - безстрашни, мъдри генерали.
Един от тях, сред тях най - първи
бе генералът строен Фичев.
Иван го кръстиха когато
в престолен Търнов се роди.
На майстор Кольо Фиче - внукът
проплака в пролетни зори.
И той кат' дядо си призван бе,
но не мостове да строи,
а армията наша да гради.
Дете, едва навършил
тъй крехки седемнадесет летá,
под знамето във битката застана,
да брани българска земя.
И в крак със стари опълченци
се хвърли в бой за свобода.
В училище военно се изучи,
където беше най - усърден.
Готов от там излезе
да води битки с врагове.
Съдбата подвизи вещае
и тъй дойде Балканската война.
Тогава Фичев - генералът
поведе българска войска.
Показа даже на света,
че и войната е изкуство.
Той бе Началник Щаб
на българското войнство.
С маневри дръзки, с поход жив
подгони мигом турчина страхлив.
След години се отдаде на наука
и книги ценни той написа.
Академик изтъкнат стана.
Дори в последните си дни
тъй болен, немощен и слаб
не спираше да пише, да твори.
На бъдното оставяше следи.
Не си забравен, генерале наш!
От Дунав чак до одрински заслон!
Не си забравен! Орел си наш!
От твоите чеда:"Поклон!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
