28 ago 2012, 19:37

Герой

  Poesía » Otra
484 0 0

Всеки иска да бъде герой,

но когато настъпи мигът на последния бой,

слабите стават силни, а силните викат отбой.

Когато си там, където тревата замръзва от омраза

 и въздухът се цепи от гняв,

когато смъртта определя - тогава няма герои.

Тя се смее на всеки изстрелян куршум,

на всяка размахана сабя,

а земята подгизва от кръвта на всеки бъдещ герой.

И когато сърцата спрат да туптят,

а ръцете с последен тласък се бият и мъчат врага да убият,

когато последната мисъл проклина света 

 и думите в устата от ярост горчат,

когато човекът убива човека, тогава няма герои.

Душите крещят със злоба,

телата падат от болка и умора,

но как сега ще живеят героите,

щом са убивали хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тео Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...