28.08.2012 г., 19:37

Герой

481 0 0

Всеки иска да бъде герой,

но когато настъпи мигът на последния бой,

слабите стават силни, а силните викат отбой.

Когато си там, където тревата замръзва от омраза

 и въздухът се цепи от гняв,

когато смъртта определя - тогава няма герои.

Тя се смее на всеки изстрелян куршум,

на всяка размахана сабя,

а земята подгизва от кръвта на всеки бъдещ герой.

И когато сърцата спрат да туптят,

а ръцете с последен тласък се бият и мъчат врага да убият,

когато последната мисъл проклина света 

 и думите в устата от ярост горчат,

когато човекът убива човека, тогава няма герои.

Душите крещят със злоба,

телата падат от болка и умора,

но как сега ще живеят героите,

щом са убивали хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тео Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...