28 авг. 2012 г., 19:37

Герой

484 0 0

Всеки иска да бъде герой,

но когато настъпи мигът на последния бой,

слабите стават силни, а силните викат отбой.

Когато си там, където тревата замръзва от омраза

 и въздухът се цепи от гняв,

когато смъртта определя - тогава няма герои.

Тя се смее на всеки изстрелян куршум,

на всяка размахана сабя,

а земята подгизва от кръвта на всеки бъдещ герой.

И когато сърцата спрат да туптят,

а ръцете с последен тласък се бият и мъчат врага да убият,

когато последната мисъл проклина света 

 и думите в устата от ярост горчат,

когато човекът убива човека, тогава няма герои.

Душите крещят със злоба,

телата падат от болка и умора,

но как сега ще живеят героите,

щом са убивали хора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тео Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...