Aug 28, 2012, 7:37 PM

Герой

  Poetry » Other
482 0 0

Всеки иска да бъде герой,

но когато настъпи мигът на последния бой,

слабите стават силни, а силните викат отбой.

Когато си там, където тревата замръзва от омраза

 и въздухът се цепи от гняв,

когато смъртта определя - тогава няма герои.

Тя се смее на всеки изстрелян куршум,

на всяка размахана сабя,

а земята подгизва от кръвта на всеки бъдещ герой.

И когато сърцата спрат да туптят,

а ръцете с последен тласък се бият и мъчат врага да убият,

когато последната мисъл проклина света 

 и думите в устата от ярост горчат,

когато човекът убива човека, тогава няма герои.

Душите крещят със злоба,

телата падат от болка и умора,

но как сега ще живеят героите,

щом са убивали хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тео Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...