11 abr 2007, 20:19

Герой

  Poesía
1.3K 0 7
 

Ти тръгна срещу вятърните мелници.

Те бяха неизбежни.

Ще се намериш ли

в галоп на троянски коне

        и нежност

                на сирени?

В свят, населен с богове,

с батални сцени...

В свят без мене.

С хоризонти от картон,

с крещящи тонове...

А оттам накъде

        из тая

прозаична вселена?!

Мое мило момче...

Златното руно

всъщност е позлатено.


                                                                   14.03.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Хареса ми!Особено в първата част ме грабна най - много!Продължавай в същия дух!
  • Това заслужава само 6ци!!! Поздрави за всичките ти произведения
  • А така..каза ли му го?!
    6-добро хрумване,оригинална идея,цветност.
  • Силен стих, Ели, браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...