Apr 11, 2007, 8:19 PM

Герой

  Poetry
1.3K 0 7
 

Ти тръгна срещу вятърните мелници.

Те бяха неизбежни.

Ще се намериш ли

в галоп на троянски коне

        и нежност

                на сирени?

В свят, населен с богове,

с батални сцени...

В свят без мене.

С хоризонти от картон,

с крещящи тонове...

А оттам накъде

        из тая

прозаична вселена?!

Мое мило момче...

Златното руно

всъщност е позлатено.


                                                                   14.03.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Хареса ми!Особено в първата част ме грабна най - много!Продължавай в същия дух!
  • Това заслужава само 6ци!!! Поздрави за всичките ти произведения
  • А така..каза ли му го?!
    6-добро хрумване,оригинална идея,цветност.
  • Силен стих, Ели, браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...